28.05.2024 г., 21:42 ч.  

Задвъпросно 

  Поезия
126 12 4

Навярно сума съм
на ветровете,
които веят всеки миг
и всеки час.
Но вятър ли съм,
или съм безветрие,
един от вас ли съм,
или не съм един от вас?
Намразих ли ви,
или ви обичам?
И пръв ли съм,
или с последен глас?
Дали пред Бога
бих ви поръчителствал,
или съм Юда
във критичен час?
Дарявам ли излишната си риза,
подлагам ли и другата страна?
Плесник очаквам ли, но без да моля милост
и всички истини заключвам ли в Една?
По плодовете ще се разпознаем -
по казаното от Еклисиаст...
Днес мъдростта си давам ви назаем,
за да узнаете какъв съм Аз!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Себеси в теб!Поздрави!
  • Удоволствие е да те чета, Младене!
  • Раздаване на морални ценности е трудно поносимо,от ония, които искат да ги получават,без да ги връщат.
    Сега доверието в доброто е на изпитание.
    Но може ли недостойнството да сложи фалшива маска?Може!Но всеки жест ще бъде добавен към бутафорната хореография.
    Много силен подтекст и същевременно уловка за "любители-дилетанти", жадни за всичко в живота на часа!
  • Сега... Няма как да не гласувам с пет звезди за това стихотворение... Първо, защото е толкова истинско... Второ, стихотворение, което разсъждава върху любимата ми книга Еклисиаст, няма как да не подкрепя. По Соломоновски ще го пратя веднага в Любими😁
Предложения
: ??:??