28.05.2024 г., 21:42  

Задвъпросно

539 13 4

Навярно сума съм
на ветровете,
които веят всеки миг
и всеки час.
Но вятър ли съм,
или съм безветрие,
един от вас ли съм,
или не съм един от вас?
Намразих ли ви,
или ви обичам?
И пръв ли съм,
или с последен глас?
Дали пред Бога
бих ви поръчителствал,
или съм Юда
във критичен час?
Дарявам ли излишната си риза,
подлагам ли и другата страна?
Плесник очаквам ли, но без да моля милост
и всички истини заключвам ли в Една?
По плодовете ще се разпознаем -
по казаното от Еклисиаст...
Днес мъдростта си давам ви назаем,
за да узнаете какъв съм Аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Себеси в теб!Поздрави!
  • Удоволствие е да те чета, Младене!
  • Раздаване на морални ценности е трудно поносимо,от ония, които искат да ги получават,без да ги връщат.
    Сега доверието в доброто е на изпитание.
    Но може ли недостойнството да сложи фалшива маска?Може!Но всеки жест ще бъде добавен към бутафорната хореография.
    Много силен подтекст и същевременно уловка за "любители-дилетанти", жадни за всичко в живота на часа!
  • Сега... Няма как да не гласувам с пет звезди за това стихотворение... Първо, защото е толкова истинско... Второ, стихотворение, което разсъждава върху любимата ми книга Еклисиаст, няма как да не подкрепя. По Соломоновски ще го пратя веднага в Любими😁

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...