9.05.2009 г., 18:49 ч.

Заедно до края 

  Поезия
493 0 1

Заедно до края

 

                              „Един човек ми липсва

                               и всичко ми е безразлично.

                               Един човек, а всъщност всичко!”

 

 

Отново късно вечерта

във стаята стоя сама.

Капят солени сълзи,

образуват дълбоки реки.

 

В лицето безмилостно попиват

и цялата изведнъж ме обливат.

Сякаш въглени ме горят

и върху бузите ми те стоят.

 

Имам нужда от теб, разбери,

само за едни миг още остани.

Всяка минута за теб мечтая…

Искам да останеш с мен до края!

 


© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много често се случва мечтите да не съвпадат с реалността...Но ако истински искаме нещо,рано или късно ще го получим - затова не спираме да мечтаем!Поздрав!
Предложения
: ??:??