Заедно до края
685
0
1
Заедно до края
„Един човек ми липсва
и всичко ми е безразлично.
Един човек, а всъщност всичко!”
Отново късно вечерта
във стаята стоя сама.
Капят солени сълзи,
образуват дълбоки реки.
В лицето безмилостно попиват
и цялата изведнъж ме обливат.
Сякаш въглени ме горят
и върху бузите ми те стоят.
Имам нужда от теб, разбери,
само за едни миг още остани.
Всяка минута за теб мечтая…
Искам да останеш с мен до края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
