Заедно до края

9 мая 2009 г., 18:49

Поэзия

541 0 1

Заедно до края

„Един човек ми липсва

и всичко ми е безразлично.

Един човек, а всъщност всичко!”

Отново късно вечерта

във стаята стоя сама.

Капят солени сълзи,

образуват дълбоки реки.

В лицето безмилостно попиват

и цялата изведнъж ме обливат.

Сякаш въглени ме горят

и върху бузите ми те стоят.

Имам нужда от теб, разбери,

само за едни миг още остани.

Всяка минута за теб мечтая…

Искам да останеш с мен до края!

spring_girl91 (Теди)

2009-05-12T23:02:56+03:00

Много често се случва мечтите да не съвпадат с реалността...Но ако истински искаме нещо,рано или късно ще го получим - затова не спираме да мечтаем!Поздрав!