Отдавна с жена ми сме заедно двама
във смерч и цунами, и в малката драма.
На национално ниво и на местно,
живеем банално и в грижи съвместно.
В голямата радост и в дребни капризи,
изпитваме сладост със малки сюрпризи.
Тя топли леглото във нощи студени
и влачим теглото с набъбнали вени.
От тука нататък вървим на зелено.
Животът оттатък е слънце свалено.