Загадъчен край
371
0
1
Искам да имам стремглав мироглед,
искам да мога да зная.
Пиша сега този първи куплет
и нищо не зная за края.
Сбъркана работа с думи шепти.
Аз ги записвам. Не мисля.
Звънкави спомени раждат мечти.
Свършват ми белите листи.
Я ми кажете как да реша
как се отсява водата?
Мачкам, изхвърлям, а после мълча.
Търся в боклук красотата...
Мисля - това е! После кошмар.
Всички причини слепеят.
Само хвалби. Няма даже шамар.
Смачкано всички лелеят.
Е, не разбирам хвалбите ви аз.
Пиша защото желая.
Аз съм си роб и сам съм си власт.
Мачкам ли, значи мечтая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
