Искам да имам стремглав мироглед,
искам да мога да зная.
Пиша сега този първи куплет
и нищо не зная за края.

Сбъркана работа с думи шепти.
Аз ги записвам. Не мисля.
Звънкави спомени раждат мечти.
Свършват ми белите листи.

Я ми кажете как да реша
как се отсява водата?
Мачкам, изхвърлям, а после мълча.
Търся в боклук красотата...

Мисля - това е! После кошмар.
Всички причини слепеят.
Само хвалби. Няма даже шамар.
Смачкано всички лелеят.

Е, не разбирам хвалбите ви аз.
Пиша защото желая.
Аз съм си роб и сам съм си власт.
Мачкам ли, значи мечтая.