Толкова чакани думи,
неказани никога смело,
толкова погледни блудни
и допир в нощта неумел...
Толкова мънички истини,
скрити завинаги вътре,
толкова много лъжи,
погубили лунните утрини...
Толкова тъжни усмивки
в зората студено разцъфнала,
толкова много сълзи
с теменугите нежно издъхнали...
Толкова много любови,
увили се вечно в бръшляна,
толкова мастилени вечери
обгръщат сърцето в забрава...
© Елена Даскалова Всички права запазени