2.05.2020 г., 1:33

Загриженост

519 0 0

Паника, светът е полудял
Нещата започват да натежават
Не мога да помогна, но мисля, че не съм се чувствал по този начин
Не ме интересува какво биха казали
Моля те само да останеш

 

Чудя се, би ли била, моята малка карантина?

 

Защото ти казах, нивото ми на загриженост
Но ти мина, все едно нищо не си чула и не би могла да свалиш моето ниво на безпокойство
Просто трябва да ми кажеш, че си добре мой бонбон с ликьор

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...