2.05.2020 г., 1:33

Загриженост

517 0 0

Паника, светът е полудял
Нещата започват да натежават
Не мога да помогна, но мисля, че не съм се чувствал по този начин
Не ме интересува какво биха казали
Моля те само да останеш

 

Чудя се, би ли била, моята малка карантина?

 

Защото ти казах, нивото ми на загриженост
Но ти мина, все едно нищо не си чула и не би могла да свалиш моето ниво на безпокойство
Просто трябва да ми кажеш, че си добре мой бонбон с ликьор

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...