Загубих те, любов!
Загубих!
Махна с ръка за сбогом
и си тръгна!
С наведена глава да ме
погледнеш не посмя,
хлопна пътната врата!
След толкова години,
очите - сухи езера,
сълзите в лодка плуват
в друга ширина.
Море от чувства -
тъне в алкохол,
парченца мъка
се въргалят в мокрия парцал.
Остатъци от голата лъжа-
по пода разпилени,
в огнените пламъци на
цигарен дим
угасва жаждата ни по любим!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени