24.04.2013 г., 15:47

Загубена любов

1.1K 0 4

Как можа да ми го причиниш?

Какво ти сторих, за да ме нараниш?

 Толкова ли ме мpазиш?

Вярвай ми, ще искаш да се върна,

но аз ще съм далеч от това,

вече преодоляла те, нова.

Друг ще краде усмивката ми,

а ти ще съжаляваш за загубата си.

Аз няма да повторя грешката.

Няма да се върна при теб,

ще гледам само напред!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Селин Уиз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не Аничка, не подръжавай на никой, всеки от нас е уникален. Просто взимай от всеки онова, което ти хареса най-много. Думите ти са пълни е емоция и съм сигурна, че е въпрос на време да блеснеш както заслужаваш. Вярвам в теб, изкуството трябва да се обновява.
  • Благодаря ти Мариела. Всеки съвет е добре дошъл за мен, тъй като съм съвсем нова и все още ми е трудно да пиша стихове. Чета доста чужди произведения и се старая да подражавам на някой мой любими автори от сайта.
    колкото до Йоанна.. знам че написаното е нещо обикновенно, но това бяха думите ми когато зарязах приятеля си. С малко редакций прецених, че мога да го кача. Съжалявам ако не ти харесва, но според мен като за бележка се е получило много добре.
  • Здравей Аничка. Не се познаваме и за това си позволявам да ти оставя тук критиката си. Надявам се да я приемеш позитивно, защото непознатите са безпристрастни. Болката от любов е една от най-често засяганите теми в поезията и четенето на други автори помага на изграждането на един поет. Стихотворението ти прилича повече на жлъчна бележка, отколкото на литературна творба. Да спазваш римите е важно, използвай сравнения. Чрез тях дори и най-лютата злоба се превръща в изкуство. Вярвай ми, думите ми са искрени и с най-добри чувства.
  • Тривиално ..

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...