Загубена любов, самота
Смразяваща тишина и убиваща самота. О, жестока съдба!
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!
Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една
секунда, минута, понякога час или два,
в които щастлив да съм бил, а в другите,
в другите ли? Сърце ми разбито беше на хиляда сърца.
Спомням си прекрасно как като на ръба на скала
стоях аз и чаках я, но нямаше нито следа. Никаква.
С години терзаех се, в търсене на лек за болката,
и лекът оказа се не друг, а самата тя. С която дойде любовта.
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!
Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една
секунда, минута, понякога час или два,
в които щастлив да съм бил, а в другите,
в другите ли? Сърце ми разбито беше на хиляда сърца.
Спомням си прекрасно как като на ръба на скала
стоях аз и чаках я, но нямаше нито следа. Никаква.
С години терзаех се, в търсене на лек за болката,
и лекът оказа се не друг, а самата тя. С която дойде любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Всички права запазени
