Maximillian (Никола)
7 10
15 ago 2007, 12:19

Загубена любов, самота 

  Poesía
2162 0 6
Смразяваща тишина и убиваща самота. О, жестока съдба!
Аз знам, макар да имам, я питам: “Къде е любовта?”
Любовта чувство прекрасно е, пожелавам я на света,
пожелавам я на този, който мрази ме, да спре да мрази и изпита я. Да!

Кога без нея съм бил, аз спомням си всяка една
секунда, минута, понякога час или два,
в които щастлив да съм бил, а в другите,
в другите ли? Сърце ми разбито беше на хиляда сърца.

Спомням си прекрасно как като на ръба на скала
стоях аз и чаках я, но нямаше нито следа. Никаква.
С години терзаех се, в търсене на лек за болката,
и лекът оказа се не друг, а самата тя. С която дойде любовта.

© Никола Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??