24.05.2008 г., 22:55 ч.

Загуби се онази аз. 

  Поезия » Друга
852 0 7

Не събрах нова смелост. От старата

се търкалят в килера трошици.

Уж ги пазех - за черни дни вяра,

а нахраних  с тях нощните птици.

---

Загуби се онази Аз - безгрижната.

Наситина ли мисля, че я помня?

Усмивката й палеше верижната

реакция на трупащи се спомени.

Тъгувам по онази Аз - безгрижната.

Косата й флиртуваше със вятъра

и в слънцето загледана, примижала,

си мислеше, че вечно ще е лято.

Не носеше часовник. Даже нямаше.

Но имаше в джобовете си пясък.

И често със звездите сутрин лягаше,

а ставаше със първия им блясък.

Понякога сънувам я. И липсва ми.

Остава ми надеждата, че някога

във вените на дъщеря ми плиснала

ще я открия... Дотогава - чакам.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??