Загубих те!
Нима за мъка те видях, залюбих,
нима очите ти ще станат сън,
нима наистина те аз загубих?
Защо е тоз злокобен звън!
Ще плача аз, но ти не ще се върнеш,
ще те зова безспирно аз, обезумяла,
но мен ти никога не ще прегърнеш.
Защо до този час съм доживяла!
Плачи, сърце, нещастно ти, и клето,
ти вече си само на този свят,
ти нямаш вече близки под небето,
плачи, оплаквай си живота клет!
Плачи, небе, земя защо жалееш?
О,слънце в изгрева си потъмней,
о,спри ти днес да грееш,
земята с кървави сълзи облей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселина Гълъбова Всички права запазени
