Aug 14, 2007, 5:26 PM

Загубих те!

  Poetry
982 0 9

Нима за мъка те видях, залюбих,
нима очите ти ще станат сън,
нима наистина те аз загубих?
Защо е тоз злокобен звън!
Ще плача аз, но ти не ще се върнеш,
ще те зова безспирно аз, обезумяла,
но мен ти никога не ще прегърнеш.
Защо до този час съм доживяла!
Плачи, сърце, нещастно ти, и клето,
ти вече си само на този свят,
ти нямаш вече близки под небето,
плачи, оплаквай си живота клет!
Плачи, небе, земя защо жалееш?
О,слънце в изгрева си потъмней,
о,спри ти днес да грееш,
земята с кървави сълзи облей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....