Aug 14, 2007, 5:26 PM

Загубих те!

  Poetry
991 0 9

Нима за мъка те видях, залюбих,
нима очите ти ще станат сън,
нима наистина те аз загубих?
Защо е тоз злокобен звън!
Ще плача аз, но ти не ще се върнеш,
ще те зова безспирно аз, обезумяла,
но мен ти никога не ще прегърнеш.
Защо до този час съм доживяла!
Плачи, сърце, нещастно ти, и клето,
ти вече си само на този свят,
ти нямаш вече близки под небето,
плачи, оплаквай си живота клет!
Плачи, небе, земя защо жалееш?
О,слънце в изгрева си потъмней,
о,спри ти днес да грееш,
земята с кървави сълзи облей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...