Нима за мъка те видях, залюбих,
нима очите ти ще станат сън,
нима наистина те аз загубих?
Защо е тоз злокобен звън!
Ще плача аз, но ти не ще се върнеш,
ще те зова безспирно аз, обезумяла,
но мен ти никога не ще прегърнеш.
Защо до този час съм доживяла!
Плачи, сърце, нещастно ти, и клето,
ти вече си само на този свят,
ти нямаш вече близки под небето,
плачи, оплаквай си живота клет! ...