Загъни ме, любов
с топлото си одеяло,
загъни очите ми!
Толкова любов видели,
но дали са я разбрали!?
Загъни ме, любов
в приказното твое ложе,
загъни тялото ми!
Толкова любов живяло,
но дали я е разбрало!?
Загъни ме, любов,
с всичката си зрялост,
загъни душата ми!
Толкова любов дарила,
но дали я е разбрала!?
Загъни ме, любов,
с цялата си вечност,
загъни, дори и да ме няма!
И пак да бъдеш същата,
и пак да властваш на земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени