Захаросан плик
Захаросан плик
Плаче ми се,
за онези прекършени мигове,
които няма да усетя утре.
Страх ме, как само се страхувам,
че с булото дантелено вървейки,
ще си спомня много важно име.
Ще ме удрят трите букви с камшици.
Миналото ще ми зашлеви шамар.
Очите ти ще търся сред прегърбени
старици, но няма, няма да си там.
И на тебе пратих един напудрен,
захаросан и глазурен плик.
Ей така, да имаш,
за спомен или за да го целунеш
с пламък на запалка.
Познавам те, ще го запазиш
в кутията на новите ти,
вече стари маратонки.
Макар и пълна с малки
частици от мен, ще има още
място за една.
Точката ще е един напудрен,
захаросан и глазурен плик.
С името ми, но до друго име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чонова Всички права запазени
