Зайко зъбче го боли
Зайченцето малко, бяло,
днес къде ли се е свряло?
Плаче то само, защото
зъбче го боли, горкото.
Вчера както хрупа зеле
сладко, сладко. Оле, ле, ле!
Нещо стана! Каза пук!
Счупи зайченцето зъб.
Ревна Зайко с пълен глас.
Огласи леса завчас.
Сбраха се животни, птички
да го жалят вкупом всички
Даваха идеи лични,
билки носеха в торбички....
само Лиско го погледна
и на малкия прошепна:
- Зайо, моля, не плачи!
Лек си бързо намери.
Знам в съседната гора
лекар, зъбен при това.
Той вълшебник е голям.
С бормашинката, бам, бам,
зъбчето ще залепи,
зеленце да хрупаш ти!
Каза Лиско, но... сега
страх голям се насъбра.
Сърчицето затрепери.
Как ли смелост да намери?
Как да тръгне Зайко сам?
Казват, страшно било там.
Ала... сиилно го боли
и смелчагата реши.
Става, тръгва, страх не страх,
чичо Доктор знае как,
зъбчето да излекува.
Зайко после да палува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
