Заклевам те
Заклевам те да бъдеш вечно сам.
Заклевам те от самотата да не се избавиш,
като сянка да е тя за теб и от нея ти да си обзет.
Заклевам те да се луташ в лабиринт от чувства сътворен.
Заклевам те да страдаш много, безумно да си влюбен,
а тя с присмех, жал да ти отвърне на любовта към теб.
Тогава ще почувстваш как страдала съм аз.
И ден и нощ неспирно по тебе мислих аз.
Осъзнал си свойта грешка разкайваш се пред мен сега.
И ме молиш аз да ти простя защото с мойте чувства
ти се подигра.
Заклевам те да страдаш вечно да бъдеш призрак
вместо блян.
Заклевам те....
но само спомен ще си ти за мен избледнял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Тодорова Всички права запазени
