Заклевам те да бъдеш вечно сам.
Заклевам те от самотата да не се избавиш,
като сянка да е тя за теб и от нея ти да си обзет.
Заклевам те да се луташ в лабиринт от чувства сътворен.
Заклевам те да страдаш много, безумно да си влюбен,
а тя с присмех, жал да ти отвърне на любовта към теб.
Тогава ще почувстваш как страдала съм аз.
И ден и нощ неспирно по тебе мислих аз.
Осъзнал си свойта грешка разкайваш се пред мен сега.
И ме молиш аз да ти простя защото с мойте чувства
ти се подигра.
Заклевам те да страдаш вечно да бъдеш призрак ...