Заклевам те
" ...Какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг! "
Д. Дамянов
Заклевам те
Заклевам те,
За всичките ми сълзи да си платиш,
За всяка рана, издълбана с думи.
Да съжаляваш, че със замах рушиш,
И стреляш със скрити куршуми.
Заклевам те,
Да усетиш болката дето причиняваш,
Вечер да си сам в самотното легло.
До костите себе си да обвиняваш,
Че съвсем нищо не бе, а би могло.
Заклевам те,
Да ти подарят света и любовта,
Да вярваш, че винаги ще е така.
И от нищо – ножа със кръвта,
И безследната протегната ръка.
Накрая те заклевам,
Нещичко все за мен да спомняш,
Да се молиш пак да бъда тук.
И без думи тихо да припомняш –
Ти ме пусна да съм с друг!
(...защото жестокостта ми е в пъти по-малко от тази, която получих аз!)
22.11.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© l.panterrra Всички права запазени
