Заклевам те, Обич!
Без тебе как ще оцелея?
Звездите как ще стигна без крила?
Недей ми позволява да съм само тяло.
Или да бъда дух безкръвен. Без мечта.
Ако те няма как ще се запазя?
Какво човешко в себе си ще съхраня?
Как ще почувствам красотата
на живия живот и на света?
Не искам като сняг да се стопяваш.
Без теб ще закърнеят крехките ми сетива.
Излезеш ли веднъж от мене,
ще бъда механизъм. Без душа.
Не ме оставяй в безтегловност да се рея!
Без тебе, Обич, ме е страх.
Заклевам те!
Без теб безсмислено е да живея.
Във мен бъди! Не се превръщай в прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Детелина Стефанова Всички права запазени
Напук на реалността, която се опитва да ни претопи...
