Заклевам те, Обич!
Без тебе как ще оцелея?
Звездите как ще стигна без крила?
Недей ми позволява да съм само тяло.
Или да бъда дух безкръвен. Без мечта.
Ако те няма как ще се запазя?
Какво човешко в себе си ще съхраня?
Как ще почувствам красотата
на живия живот и на света?
Не искам като сняг да се стопяваш.
Без теб ще закърнеят крехките ми сетива.
Излезеш ли веднъж от мене,
ще бъда механизъм. Без душа.
Не ме оставяй в безтегловност да се рея!
Без тебе, Обич, ме е страх.
Заклевам те!
Без теб безсмислено е да живея.
Във мен бъди! Не се превръщай в прах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Детелина Стефанова Все права защищены
Напук на реалността, която се опитва да ни претопи...
