Закърпени надежди
Студено е в сърцето ми
и няма светлина.
От твоето бездушие
роди се в мен безпътица.
Безобично понасям
на делниците празника,
а в празниците, делнично
се крия в самотата си.
Но колкото и тръните
да махам, те забити са
дълбоко във сърцето ми...
Душата ми е пуста
като студена, празна стая.
И в нея е студено.
Неистово студено.
Усмивките са в пулса ми,
но крият се безизразно,
защото нямам приказка,
защото ми е клисаво...
На теб ти е приемлива
безвкусността на делника.
А моят ден е облачен -
не ме прегръща повече.
Потъвам в прашни спомени
от чувствата изровени.
И сълзите отронени
зад гняв и празност крия.
Но лудостта ми болка е,
разнищила душата ми.
Надежди позакърпени
простирам на небето си...
4.12.2011 Bloom
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веси Василева Всички права запазени
