Закърпени надежди
Студено е в сърцето ми
и няма светлина.
От твоето бездушие
роди се в мен безпътица.
Безобично понасям
на делниците празника,
а в празниците, делнично
се крия в самотата си.
Но колкото и тръните
да махам, те забити са
дълбоко във сърцето ми...
Душата ми е пуста
като студена, празна стая.
И в нея е студено.
Неистово студено.
Усмивките са в пулса ми,
но крият се безизразно,
защото нямам приказка,
защото ми е клисаво...
На теб ти е приемлива
безвкусността на делника.
А моят ден е облачен -
не ме прегръща повече.
Потъвам в прашни спомени
от чувствата изровени.
И сълзите отронени
зад гняв и празност крия.
Но лудостта ми болка е,
разнищила душата ми.
Надежди позакърпени
простирам на небето си...
4.12.2011 Bloom
© Веси Василева All rights reserved.
