Закъснели признания
Косите побеляха ти без време,
усмивка на лицето не изгря...
Да можех аз от други да я взема,
на тебе, мамо, да я подаря!...
Със укор никога не ме погледна
и гневна дума ти не промълви.
Със обич учеше ме до последно:
„Добър бъди, тогаз ще ти върви!...”
В безгрижното си детство те приемах
за вечна даденост и Божи дар,
със пълни шепи ненаситно вземах,
не знаех, че гори във теб пожар...
Поглъщах твойта обич, а не давах...
Дълбоко в себе си я кътах сам...
Че ти си тръгваш бавно, не съзнавах!
Сега от тази алчност ме е срам!...
И днес, когато вече теб те няма
и залезът болезнено кърви,
отекват думите заветни, мамо:
„Със обич във душата си върви!...”
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, Албена и Люси!...За родителите си трябва да намираме най-топлите думи!...И да им ги казваме докато са сред нас!...
-
Чудесен стих.Всички си носим тези угризения. Късно се сещаме... аз поне на татко успях да му кажа и покажа колко много го обичам преди да си отиде, поучена от глупостта си докато майка беше жива и мислех, че ще е с мен до сто....Много умееш да изразиш чувства!
-
Прекрасно!.. Имал си прекрасна майка(като мен). Сигурно те гледа от небето и се радва на поетичните ти успехи...
-
Благодаря, радвам се, че ти харесва, Силвия!...
-
Силно стихотворение Роби!
-
Благодаря!...Добре дошъл на моята страница, Мариан!...
-
Затрогващо до болка! Моите почитания!
-
И аз благодаря за присъствието ви тук, Кери и Василка!...
-
Браво!
-
Поклон, приятелю!!!
-
Благодаря, Руми!...
-
Роби, тук просто ще помълча!!! Приеми моят искрен поздрав!!!
-
Благодаря, че спря и днес при мен, Гавраиле!...
Когато пишем за майките си, каквито думи на обич и признателност да използваме, те никога няма да могат да изразят напълно онова, което те заслужават!...Затова сме длъжни, поне докато са сред нас, да им засвидетелствуваме своите чувства ежедневно, ежечасно...С това поне малко ще им се отблагодарим за грижите и обичта им...Те го заслужават напълно!... -
Много обич и признателност има в стиха ти.
-
Роси, Светла, добре сте дошли отново при мен!...
-
.....Тук се мълчи!
-
Въздействаща изповед...
-
Благодаря, Веси, Лора!...
-
Всички приемаме родителите си за даденост,Роби!Така сме свикнали-да ни дават,да помагат,да утешават!Късно научаваме,че също им дължим нещичко..Почитания за прекрасния стих!
-
Безмълвна... Респект!
-
Благодаря, Любо, Ради, Жанет, Димитрина, Пепи, и Стойчо!...
Приятен ден!... -
Прекрасно признание в този ден на жената и майката! Честит празник !😇
-
Развълнува ме много, да знаеш! Великолепна изповед, Роби!
-
Страхотно
-
Почитания!
-
Сега от тази алчност ме е срам! Колко точно! Много прочувствено посвещение!
-
Чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
