ValentinaMitova (Valentina Mitova)
246 905
6.01.2021 г., 10:19 ч.

Закъснял 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
647 0 4

 

Ще дойдеш...

Да ме търсиш някой ден...

Ще искаш да разкажеш,

как си живял... без мен...

Ще ми разкажеш,

как слънцето... не е било

без мене същото...

Как дъжда, не е бил същият...

И как звездите... никога след мене...

не са били магични...

Как срещнал си десетки...

Живот делил си със дузина...

И в никоя... не си намерил

дори най-мимолетното ми копие...

Въпросът е...

Защо ти трябваше

да търсиш копие?

Ти бе получил оригинала!

Аз бях пред тебе!

И сякаш някаква,...

всевишна сила... един пред друг,

постави ни на пътя!.

Искри хвърчаха - във очите и сърцата!

Ала огнището, ти не понечи

да запалиш...

Обърна гръб и тръгна...

Друга някъде да търсиш...

Сега е късно...

Цял живот измина...

Ще ти кажа...

За мене друг запали

тез огньове и огнище...

Синът ни - друг нарече татко!

Ще те отпратя... даже малко

да боли... със чиста съвест - ще те отпратя!...

Не бях за теб достатъчна тогава...

Не беше ти... мъжът на моите мечти...

Не беше ти, мъжът, що от парченца,..

пак събра ме цяла... и ме изправи на крака,

и пи от мойта мъка и във обятията си -

по мъжки ме държа, когато виех кат вълчица!...

И болката ми,

като своя - пак... по мъжки взе!

И ме обичаше и ме обича

- всеки ден, като че утре няма никога да има!

Той, е бащата на сина ни!

Той, е моят мъж!

Той, е любовта ми!...

А ти си закъснял... и не със час...

не и със година -

със цял един живот...

си закъснял..

Valentina Mitova

01/12/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??