Закъснял
Ще дойдеш...
Да ме търсиш някой ден...
Ще искаш да разкажеш,
как си живял... без мен...
Ще ми разкажеш,
как слънцето... не е било
без мене същото...
Как дъжда, не е бил същият...
И как звездите... никога след мене...
не са били магични...
Как срещнал си десетки...
Живот делил си със дузина...
И в никоя... не си намерил
дори най-мимолетното ми копие...
Въпросът е...
Защо ти трябваше
да търсиш копие?
Ти бе получил оригинала!
Аз бях пред тебе!
И сякаш някаква,...
всевишна сила... един пред друг,
постави ни на пътя!.
Искри хвърчаха - във очите и сърцата!
Ала огнището, ти не понечи
да запалиш...
Обърна гръб и тръгна...
Друга някъде да търсиш...
Сега е късно...
Цял живот измина...
Ще ти кажа...
За мене друг запали
тез огньове и огнище...
Синът ни - друг нарече татко!
Ще те отпратя... даже малко
да боли... със чиста съвест - ще те отпратя!...
Не бях за теб достатъчна тогава...
Не беше ти... мъжът на моите мечти...
Не беше ти, мъжът, що от парченца,..
пак събра ме цяла... и ме изправи на крака,
и пи от мойта мъка и във обятията си -
по мъжки ме държа, когато виех кат вълчица!...
И болката ми,
като своя - пак... по мъжки взе!
И ме обичаше и ме обича
- всеки ден, като че утре няма никога да има!
Той, е бащата на сина ни!
Той, е моят мъж!
Той, е любовта ми!...
А ти си закъснял... и не със час...
не и със година -
със цял един живот...
си закъснял..
Valentina Mitova
01/12/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
