Закъснял подарък
Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! -
във очите сребърна роса!
Чак дотам, където е сънят ми,
на момчето ще го занеса.
И ще го попитам: "Сине, как си?
С тебе съм. Учението дръж.
Не ти стигна ден до осемнайсет.
Ето ти го, сине, да си мъж."
Стига само да не се обиди,
че баща му не е вече млад.
Стига само никой да не види
моето завръщане назад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
