Закъсняла
Времето остави в мен следи,
плахи като стъпките на птиче.
Колко хубаво ми бе преди
чувството, че още ме обичаш.
После свикнах него изведнъж
и не го подклаждах като огън.
Ти за мене беше просто мъж,
за когото да мечтая мога.
Аз дори не се и постарах
да те изкуша и да те пусна.
Нямаше във мен ни грамче страх,
от това, че нещо ще пропусна,
ако с теб не изживея оня миг,
дето е веднъж на сто години
и човешкия копнеж велик
да обичаме, щом сме любими...
Времето така ми се присмя.
(То е подло, нищо, че е Време)
Да се влюбя в тебе не посмях.
Късно е ...и Дявол да ме вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
