Залез
Гледаш небосвода син,
как слънцето залязва с ритъм бавен
и го гледаш с насълзените очи -
колко е красиво, Боже.
Така залязва и твоята любов:
като слънцето - игриво.
И лъчите също толкова красиви,
със сетни сили, светлината ярка
лицето ти допират.
Както мъжката ръка милваше лицето
и гледаше ги ти
със сълзи на очите,
и протягаше ръцете натежали,
както ги протяга и дете,
и искаш залеза да гали,
да гали твоето лице.
Залезът е вече в сетния си час,
още малко му остава
да ни радва, още малко
и само спомен да навява.
Ще се сещаш с мъка ти
за залеза на утринното слънце
и за топлите лъчи,
които милваха те бърже
и спомняха дори за предишните,
прекрасни дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Вълкова Всички права запазени
