Заминала
Следи в снега, обърнати навън,
вещаят празна стая, късна вечер,
какво от туй, че искам да е сън,
щом закъснял съм, а пък ти далече.
Врата притворена и леден мрак,
изгаснал огън, пепел разпиляна,
дори парченцето небе, не зная как,
откраднала си, вече нищо няма.
Заминала, но твоята душа
намерих във намачканите листи,
сега разбирам, че не си могла
да ми напишеш, че ти липсвам.
На прага съм и стъпките в снега
разглеждам, като спомена единствен,
че тук била си, тръгнала сама,
а аз за тебе върнах се пречистен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Илиев Всички права запазени
