Замяна
Замяна
Заменя я със вино десет зими,
в летата си, тя гроздето проклина.
И теб проклина (даже непростимо).
Простил си всеки грях. За десетима.
Избра да бъдеш после виночерпец
и своите вини преля в кръвта си.
Под кожата, душата си очерни,
а мислеше, че пазиш любовта си.
Каква любов?! Забрáви, че е дар и
отряза от плътта ù, да се храниш.
И девет пъти грешките повтаря,
десетият, отвори в тебе рана.
Отказа се от виното, от всичко.
Дори от нея. Да, не беше лесно.
Научи я да пие със лиричност,
но виното горчи несподелено.
Десето лято чукна на вратата,
разпукаха се гроздове от сладост.
Със чепки се нахраниха децата.
Тя – с твойта обич. Вече не е гладна.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
