Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
29.07.2015 г., 16:00 ч.

Замяна 

  Поезия
403 0 8

Замяна

 

Заменя я със вино десет зими,

в летата си, тя гроздето проклина.

И теб проклина (даже непростимо).

Простил си всеки грях. За десетима.

 

Избра да бъдеш после виночерпец

и своите вини преля в кръвта си.

Под кожата, душата си очерни,

а мислеше, че пазиш любовта си.

 

Каква любов?! Забрáви, че е дар и

отряза от плътта ù, да се храниш.

И девет пъти грешките повтаря,

десетият, отвори в тебе рана.

 

Отказа се от виното, от всичко.

Дори от нея. Да, не беше лесно.

Научи я да пие със лиричност,

но виното горчи несподелено.

 

Десето лято чукна на вратата,

разпукаха се гроздове от сладост.

Със чепки се нахраниха децата.

Тя – с твойта обич. Вече не е гладна.

 

Цвета Иванова

 

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Ви! Стопляте сърцето ми.
  • Много силен стих!
  • И тук си на висота, Цвети! Да, виното с времето би следвало да става все по-качествено. Според мен така трябва и да е с истинската любов. Това е верният критерий.

    Поздравявам те за това хубаво стихотворение!
  • Много красиво поетично съчетание на образите на виното и любовта!
    Поздравявам те и силни аплодисменти!
  • Оригинален поглед върху любовта!
  • Радвам се, че виждам името ти и предвкусвам приятния миг на четенето.
    Всъщност аз отсъствах еди месец. Прекрасна творба, Цвети, както винагин !Възхищавам ти се!
    Поздравления и хубава лятна вечер!
  • „Научи я да пие със лиричност,
    но виното горчи несподелено“
    И горчивото може да е сладко, но до време. Прекрасна творба!
  • Без думи!
Предложения
: ??:??