29.04.2009 г., 20:48

Замъглен силует

1K 0 1

 
  Замъглен силует


Отново край мен е тъмнината
и тъмнина е в моята душа.
Сякаш черен облак всичко е закрил,
закрил е с мрак и моето сърце.

Продължавам аз да търся твоя силует,
силует от години замъглен.
Търся го и обикалям аз навред,
навред, за да го срещна с мен.

Градове, улици и къщи обикалям,
обикалям с мисълта за теб...
Погледът си с твоя да споделям,
да споделям и всичко свое – с теб!

В ден дъждовен тебе аз намерих,
намерих аз и цяла потреперих.
Стиснах зъби и тихо доближих,
доближих, но тебе не открих...

 Това не беше ти, а сянка –
сянка на онзи силует.
 Беше ти и бледа сянка бе –
бледа сянка на идеала блед.

В черупката твоя се загледах,
загледах се, ала нищо не видях.
Не беше този, за когото аз горях –
Горях за образ в моята глава, разбрах!

И беше вече някой друг –
друг някой в моите очи.
Отново мистичен силует, но друг!
Друг... в моите очи!

Вече бе стандартен образ без душа,
 образ без душа, който сега ще разруша.
Ще премахна от своето съзнание!
Ще премахна и всяко минало дихание!

А настана отново тъмнина,
тъмнина навсякъде около мен...
И отново няма светлина,
та дори и от силуета замъглен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....