25.03.2007 г., 21:18

Замълчи

857 0 0

Не, не казвай, че искаш да си с мен!
Не ще ти повярвам, защо го правиш?
Защо почерняш днешният ми ден?
Нима не успя да ме забравиш?!


Не коленичай, защо правиш това,
преиграваш, но сърцето е пленник.
То играе опасна за него игра
и често се превръща във наш изменник!


А сега входната врата ще ти затворя,
не ще те пусна отново в моя дом!
В твоя чест две-три сълзи ще отроня,
за теб - кралят на собственият си погром!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...