Mar 25, 2007, 9:18 PM

Замълчи

  Poetry
867 0 0

Не, не казвай, че искаш да си с мен!
Не ще ти повярвам, защо го правиш?
Защо почерняш днешният ми ден?
Нима не успя да ме забравиш?!


Не коленичай, защо правиш това,
преиграваш, но сърцето е пленник.
То играе опасна за него игра
и често се превръща във наш изменник!


А сега входната врата ще ти затворя,
не ще те пусна отново в моя дом!
В твоя чест две-три сълзи ще отроня,
за теб - кралят на собственият си погром!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...