Mar 25, 2007, 9:18 PM

Замълчи

  Poetry
862 0 0

Не, не казвай, че искаш да си с мен!
Не ще ти повярвам, защо го правиш?
Защо почерняш днешният ми ден?
Нима не успя да ме забравиш?!


Не коленичай, защо правиш това,
преиграваш, но сърцето е пленник.
То играе опасна за него игра
и често се превръща във наш изменник!


А сега входната врата ще ти затворя,
не ще те пусна отново в моя дом!
В твоя чест две-три сълзи ще отроня,
за теб - кралят на собственият си погром!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...