Замълчи
Замълчи, не казвай нито дума,
и не плачи, да беше плакал вчера!
Аз зная, има мисли по между ни,
недоизказани, ала така е по- добре!
Не тъжи, аз не искам да плачеш,
нека без болка да се разделим.
Ти говориш красиво, но аз не ти вярвам,
отдавна не вярвам на мъжки сълзи...
Замълчи, аз ще тръгна във мрака,
не ще те задържа, не се грижи!
Отлично знам, че тя те чака...
Ще те освободя от себе си завинаги!
А ти не казвай колко съжаляваш,
аз не желая да те слушам, замълчи!
Иди си, без да се разкайваш
за грешни постъпки в отминали дни.
Не плачи, вече е късно,
ти си сбъркал, по кривия път си поел...
и все пак чувствам, че ме обичаш силно,
въпреки всичко, въпреки нея...
Но аз не съм тъй силна, да простя това,
ти може би горчиво съжаляваш.
Остана ми едничка гордостта -
да си отида и да те забравя!
Не плачи... не ще изтрия сълзите ти,
макар и аз да те обичам още,
пръстите ми не ще докоснат страните ти,
онези, които до скоро тя е докосвала!
Замълчи, аз нищо не искам да зная:
нито коя е, нито дали е красива,
преди колко време щастлива я остави,
спести ми думите лъжливи!
Ще си отида, тъй, както дойдох,
всичко е ясно... а може би - не...
и все пак краят е вече при нас.
Навярно ти не си за мен!
Замълчи, преди да те намразя!
Остани в паметта ми такъв...
не плачи, когато сутрин до тебе ме няма,
ти сам избрал си своя път!!!
и не плачи, да беше плакал вчера!
Аз зная, има мисли по между ни,
недоизказани, ала така е по- добре!
Не тъжи, аз не искам да плачеш,
нека без болка да се разделим.
Ти говориш красиво, но аз не ти вярвам,
отдавна не вярвам на мъжки сълзи...
Замълчи, аз ще тръгна във мрака,
не ще те задържа, не се грижи!
Отлично знам, че тя те чака...
Ще те освободя от себе си завинаги!
А ти не казвай колко съжаляваш,
аз не желая да те слушам, замълчи!
Иди си, без да се разкайваш
за грешни постъпки в отминали дни.
Не плачи, вече е късно,
ти си сбъркал, по кривия път си поел...
и все пак чувствам, че ме обичаш силно,
въпреки всичко, въпреки нея...
Но аз не съм тъй силна, да простя това,
ти може би горчиво съжаляваш.
Остана ми едничка гордостта -
да си отида и да те забравя!
Не плачи... не ще изтрия сълзите ти,
макар и аз да те обичам още,
пръстите ми не ще докоснат страните ти,
онези, които до скоро тя е докосвала!
Замълчи, аз нищо не искам да зная:
нито коя е, нито дали е красива,
преди колко време щастлива я остави,
спести ми думите лъжливи!
Ще си отида, тъй, както дойдох,
всичко е ясно... а може би - не...
и все пак краят е вече при нас.
Навярно ти не си за мен!
Замълчи, преди да те намразя!
Остани в паметта ми такъв...
не плачи, когато сутрин до тебе ме няма,
ти сам избрал си своя път!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
