Запивка с дявола
Катурна се кандилото
на старата година.
Пресъхна ми мастилото,
затуй ще пиша с вино –
за хилядите дяволи
в главата ми лудешка;
за малкото приятели
и многото ми грешки.
Преди да дойде Коледа,
в тъмата нечестива,
на спомените полетът
горчиво ме опива.
Откривам тихи извори
на истини тръпчиви.
Отречените изводи
с приетите се сливат…
и всичко е илюзия,
но толкова красива,
че с радост яхвам лудия
стремеж да се напия,
любовните терзания
с пороци да заместя
в нечестно състезание.
Сърцето е щафета,
която бавно смила ме
с възторга на живота,
обречен на умиране,
защото иска още.
Спасението явно е,
но утре ще се моля.
Сега запивам с дявола
по Божията воля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
