Konstance (Констанс)
19 225
7.07.2024 г., 23:16 ч.

Заплетено 

  Поезия » Любовна
171 3 7

Сякаш нишка невидима свързва

тези тихи минути с безкрая…

Нощ далечна дали ни обвърза

и напомни ли бегло на рая?!

 

В оня миг само мисъл с теб бяхме!

От безумие лудо пияни.

Чаши с кърваво вино проляхме

и загърбихме още отрано,

 

непризнатите чужди закони!

Че свободни от тлен са душите,

неподвластни на стари канони.

…и тешахме с надежда сълзите…

 

И не помниш ли колко болеше?!

Ала болката сякаш спои ни

и наравно със страст ни гореше –

че опива любов, като вино.

 

После думите в рими заплитах,

да останеш дълбоко ти в мене.

Нощем в сънища луди отлитах,

за да мога да дишам аз денем!

 

01.02.2020

© Констанс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??