Заплетено
Сякаш нишка невидима свързва
тези тихи минути с безкрая…
Нощ далечна дали ни обвърза
и напомни ли бегло на рая?!
В оня миг само мисъл с теб бяхме!
От безумие лудо пияни.
Чаши с кърваво вино проляхме
и загърбихме още отрано,
непризнатите чужди закони!
Че свободни от тлен са душите,
неподвластни на стари канони.
…и тешахме с надежда сълзите…
И не помниш ли колко болеше?!
Ала болката сякаш спои ни
и наравно със страст ни гореше –
че опива любов, като вино.
После думите в рими заплитах,
да останеш дълбоко ти в мене.
Нощем в сънища луди отлитах,
за да мога да дишам аз денем!
01.02.2020
© Констанс All rights reserved.
