7.10.2010 г., 15:44

Запомни ме

739 0 1

Когато си отиваш, запомни ме -

усмихната и с весели очи,

с цветя в косите и без име,

безименна ме запомни.

 

 

Когато си отиваш, не си спомняй

за болката, която в мен остави да гори,

за любовта, която си прогонил,

не си я спомняй, мене запомни.

 

 

Когато си отиваш, погледни ме,

в очите ми поне за миг се взри

и ще ме видиш в тях неповторима и хубава...

така ме запомни!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Момчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...