9.08.2007 г., 23:48 ч.

Заповядах му 

  Поезия
1272 0 22
И за миг не пожалих сърцето си,
сякаш вечно ще може да бие.
Там, в гърдите, затворено клетото,
всяка болка го карах да трие.
Не допусках плачът му съзнателно
да отеква пискливо в ушите.
И за теб, и за мен, и за лятото
заповядах му да не пита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Борисова Всички права запазени

Предложения
: ??:??