Заповядах му
И за миг не пожалих сърцето си,
сякаш вечно ще може да бие.
Там, в гърдите, затворено клетото,
всяка болка го карах да трие.
Не допусках плачът му съзнателно
да отеква пискливо в ушите.
И за теб, и за мен, и за лятото
заповядах му да не пита!
сякаш вечно ще може да бие.
Там, в гърдите, затворено клетото,
всяка болка го карах да трие.
Не допусках плачът му съзнателно
да отеква пискливо в ушите.
И за теб, и за мен, и за лятото
заповядах му да не пита!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Борисова Все права защищены
