9 авг. 2007 г., 23:48

Заповядах му 

  Поэзия
1198 0 22
И за миг не пожалих сърцето си,
сякаш вечно ще може да бие.
Там, в гърдите, затворено клетото,
всяка болка го карах да трие.

Не допусках плачът му съзнателно
да отеква пискливо в ушите.
И за теб, и за мен, и за лятото
заповядах му да не пита!

© Диана Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??