Заради теб...!
Заради теб...!
Поредната безсънна нощ
отпаднала, без мощ.
Мисълта за теб ме влудява
и миг покой не ми дава.
Защо съдбата тъй ме мъчи
и с показалеца си тя ме сочи?
Мъката горчива не ме оставя
и в чашата с уиски я давя.
Нервно паля цигара,
а тъгата се повтаря.
Да я забравя не мога
и моля се на бога
над мен да се смили
и страданието да прекрати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
