Заради теб...!
Поредната безсънна нощ
отпаднала, без мощ.
Мисълта за теб ме влудява
и миг покой не ми дава.
Защо съдбата тъй ме мъчи
и с показалеца си тя ме сочи?
Мъката горчива не ме оставя
и в чашата с уиски я давя.
Нервно паля цигара,
а тъгата се повтаря.
Да я забравя не мога
и моля се на бога
над мен да се смили
и страданието да прекрати.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
