5.08.2011 г., 0:56

Заради теб

1.1K 0 4

Преминах през много пустини,

през бури, урагани, тайфуни - за теб.

Океани преплувах и в огъня стъпвах,

и грешки допусках само за теб.

 

Изписах мастилници много.

Изписах хиляди болки за теб.

Изписах сълзите си

и спрях да пиша - заради теб.

 

Влизах, излизах, оставах и тръгвах си.

Молех се, плаках, все зарад теб.

И някак си чудех се дали - 

не зарад теб, аз ще бъда до теб?

 

Но загубих и себе си някъде.

Вървяла, тъгувала - все е една.

Зарад тебе погубих ли

от тебе отхвърлена мойта душа?

 

 




13.07.2011

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Баротева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "и само зееща в сърцето рана
    за теб написан кратък зов..."
  • Остави ми да напиша
    последния си ред за теб.
    И след като аз спра да дишам,
    си спомни за незнайния поет.
    Че само туй на мене ми остана
    парчета от несподелената любов.
    И само рана зееща в сърцето
    за теб написан кратък зов...
  • 1. "...и грешки допусках само за теб."
    2. "...и спрях да пиша - заради теб."
    3. "И някак си чудех се дали -
    не зарад теб, аз ще бъда до теб?"

    А дали е заради него? Мен ако питаш - едва ли.
  • Чудесно е ! Пълна истина ! < 3333333333

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...