С мен си само заради плътта,
не виждаш в мен жената, която те обича,
с мен си само през нощта,
а през останалото време си с другата,
така ми раняваш душата
и оставам отново наскърбена в самотата.
Заради теб, заради любовта аз съм готова да живея,
заради теб, заради любовта аз съм готова да копнея,
заради теб, заради страстта съм готова да чакам радостта.
Заради теб, заради обичта, може би някой ден,
ще бъда готова да умра.
Защо си с мен само за ден,
защо и утре не се връщаш да си с мен,
защо така ме прокле,
защо всяка мисъл ми обзе,
защо нощем, когато затворя очи,
отново пред мене си ти,
нямам мира от теб, не искам
и в другите отново да виждам теб.
© Албена Петрова Всички права запазени