Не искам и не мога да си представя, 

какъв би бил животът ми, без теб?! 

Ще мога ли, с всичко да се справя, 

да усетя щастие, да се радвам – на късмет?! 

Ти си нещо, като слънчев лъч, 

пробил във облаците сиви, 

ти си броня срещу злъч, 

избълвана от хора, завистливи! 

Ти даваш онзи блясък в очите, 

закачливост, от който струи, 

като пролетен вятър в косите, 

като аромат, едва доловим! 

Стабилна съм, някак със тебе

и сигурна – в непознатото да вървя 

и чувствам се, в някаква степен, 

по-важна за теб, от всичко в света! 

Ти даваш ми, онзи заряд да живея, 

който сърцето, само усеща, 

без теб ще умра, ще спра да копнея, 

реалността, без теб – ще е зловеща!