21 февр. 2017 г., 11:24

Заряд

457 2 0

Не искам и не мога да си представя, 

какъв би бил животът ми, без теб?! 

Ще мога ли, с всичко да се справя, 

да усетя щастие, да се радвам – на късмет?! 

 

Ти си нещо, като слънчев лъч, 

пробил във облаците сиви, 

ти си броня срещу злъч, 

избълвана от хора, завистливи! 

 

Ти даваш онзи блясък в очите, 

закачливост, от който струи, 

като пролетен вятър в косите, 

като аромат, едва доловим! 

 

Стабилна съм, някак със тебе

и сигурна – в непознатото да вървя 

и чувствам се, в някаква степен, 

по-важна за теб, от всичко в света! 

 

Ти даваш ми, онзи заряд да живея, 

който сърцето, само усеща, 

без теб ще умра, ще спра да копнея, 

реалността, без теб – ще е зловеща! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...