5.05.2019 г., 19:51  

Защитници

741 0 0

Бабо, хайде разкажи ми историята пак,

моли ме прекрасният мой внук Кубрат,
разкажи за юнаците Мугел, Ахтум, Винанд,
които дръзко войските ромейски победили
и своето родно село от враговете спасили.
Е, добре, слушай внимателно сега и помни,
а след време и ти на своите внуци разкажи,
за да не се забравя подвига на тримата герои,
които пожертвали живота си, но победили,
защото българи с родолюбиви сърца били.
Това се случило отдавна, много отдавна,
когато между ромеи и българи имало вражда,
ромейските войски нахлули в Стара планина,
да завладяват и присвояват българска земя.
За да спасят селото си Мугел, Ахтум и Винанд,
застанали на най-високата скала и зачакали врага,
нужно било време старците, жените и децата,
да успеят да се скрият навътре в планината,
затова тримата герои измислили смел и умен план
и принудили ромейската войска да спре там.
Те им казали, че българите ги очакват в засада
и ако продължат тяхната войска ще пострада,
ромеите се уплашили и не продължили напред,
така селяните успели да се скрият в планината,
но тримата безстрашни герои платили цената.
Достойната им смърт в безсмъртие днес блести,
те вечно живи ще са в сърцата на всички българи.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...