Защо
изкопах дупка в двора просторен,
посадих я в деня за Прошка
за да оставя след себе си спомен.
Всеки ден я гледах как расте,
радвах се на всеки цвят и лист.
Гледах я и чувствах се добре,
щом на лято сянка разпростре.
Така изминаха години,
растеше ствола и дебел,
разперваше широко клони,
дори един във покрива се вплел.
Получи се така, че ето
днес къщата руши това дърво.
Напусто, казвам си, отиде дето
със толкоз грижа гледах го...
защо?
2002
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Станоева Всички права запазени